:51:00
Не искам.
- Добре, тогава няма.
:51:10
Когато бях малко по-голям от теб, изгубих
и двамата си родители.
:51:16
Не много хора знаят какво изпитваш.
Не много хора биха те разбрали...
:51:21
но аз те разбирам.
:51:24
Ти не ме искаш да се разхождам тук
и да задавам въпроси...
:51:28
и си права.
:51:33
Добре.
:51:36
Алън, това всъщност не беше
рожденният ден на господин Фоги...
:51:43
той е след седмица.
:51:48
Може ли да те попитам един въпрос
преди да си замина?
:51:52
Имаше един човек на едно от партитата на
родителите ти.
:51:56
Специалното на този човек беше, че носи
очила. Много, много надраскани.
:52:01
Сякаш долната част на очилата блести.
- Господин Хънт? Аз го бях поканила.
:52:07
Господин Хънт?
Луис Хънт ли се казваше?
:52:11
Той беше мой учител.
- Наистина? По какво ти преподаваше?
:52:15
Вече не преподава. Той загина в автомобилна
злополука преди година.
:52:21
Беше много тъжно.
- Имало ли е помен, като за баща ти?
:52:25
Не знам, просто имаше ден, в който
говорихме за случилото се.
:52:31
Благодаря ти, Изабел.
:52:37
Алън?
:52:41
Ще поправиш ли нещата, които татко
си спомня?
:52:47
В известен смисъл, да.
:52:51
Ще го накараш ли да забрави, че
заради мен се провали договора му с Греъм?
:52:57
Ще го направя.
- И че дръпнах косата на куклата, толкова силно,