:45:02
Без наметала!
:45:05
- Това не е ли мое решение?
- Спомняш ли си Гръмотевичния Мъж?
:45:08
Висок и можеше да прави
бури. Свестен човек.
:45:10
Добър с децата.
:45:11
- Слушай, аз...
- 15 ноември 1958 година.
:45:16
Всичко било наред и светът бил спасен,
:45:18
когато наметалото му се
закачило на една ракета.
:45:21
Гръмотевичния мъж се превърнал
на светеща точка в небето...
:45:24
Ами Жената-Вихър!
:45:25
23 Април 1957 година.
:45:27
Наметалото й се заклещило
в турбината на самолет.
:45:30
Не можеш да говориш общо за тези факти.
:45:32
Мета-човекът. Експресен асансьор.
Динамичния пък се закачил при излитането.
:45:36
Друг герой бил засмукан във водовъртеж.
Никакви наметала!
:45:39
А сега си тръгвай. Новият ти костюм ще
е готов преди следващата ти задача.
:45:43
Знаеш, че вече не се
занимавам с геройска работа.
:45:45
Аз също, Робърт.
Но ето ни и двамата тук.
:45:49
Аз искам само да ми направиш една кръпка.
Заради сантименталната стойност.
:45:53
Добре, но ще оправя и селския костюм.
:45:57
- Ти си на-добрата от най-добрите.
- Да, знам, скъпи. Знам.
:46:15
Недей да вдигаш, скъпа! За мене е.
:46:17
- Ало?
- Имаме нова мисия за теб.
:46:23
- Кога може да пристигнеш?
- Ще тръгна утре сутринта.
:46:27
- Ще се видим там.
- Довиждане.
:46:32
Кой беше това, скъпи? От офиса ли?
:46:34
Още една конференция.
Имам доста малко време, но...
:46:37
...дългът ме зове.
:46:47
- Боб?
- Какво има, скъпа?
:46:51
- Желая ти приятно пътуване.
- Благодаря, мила.
:46:54
- Ще ти се обадя като пристигна.
- Обичам те.
:46:58
- Толкова много.
- И аз също.