:54:02
Ела, аз ще я направя.
- Не, аз ще се справя.
:54:05
По начина по който го правиш става
ясно че някой друг сплита косата ти вкъщи.
:54:09
Ела, аз ще я направя.
Точно както вкъщи. Ела.
:54:16
Това стаята на Веер ли е? - Да.
:54:19
Всеки път като донесе медал
или снимка ги закачам тук.
:54:25
И когато не си е вкъщи,
Бауджи и аз...
:54:29
ги гледаме и си мислим за него.
- Много любов има ...
:54:33
между вас тримата. - Защото
си нямаме никой друг, който
:54:36
да сподели любовта ни. Майка му и баща му
починаха когато беше много малък.
:54:42
От тогава му останахме само ние.
Всъщност ние сме му леля и чичо.
:54:47
Но той ни нарича татко и майка.
Ние нямаме наши деца
:54:55
Така че сме само ние тримата.
Виж...плитката ти е готова.
:55:04
Изглеждам точно като вас.
- Това е нищо.
:55:08
Ще изглеждаш като истинско Пунджаби
момиче довечера... довечера е Лоди.
:55:12
и тук го празнуваме много
пищно.
:55:15
Ще извадя дрехите.
Ще ти дам дрехите от първото ми Лоди.
:55:18
Не Мати, ще нося моите си дрехи.
- Хем ме наричаш майко...
:55:22
и в същото време спориш с мен?
Виж, ти дойде в дома ни...
:55:27
само за ден. Поне за този един
ден стани една от нас.
:55:48
Удобно ли ти е? - Да.
:55:50
Както ти разправях...
когато бях млад...
:55:52
с едно колело като това карах
Мати до Амритсар.
:55:55
Сега е станала толкова дебела
че не събира на колелото.
:55:59
Не Бауджи, тя изобщо не е дебела...
- Нищо не знаеш ти... а аз знам.