:55:04
Изглеждам точно като вас.
- Това е нищо.
:55:08
Ще изглеждаш като истинско Пунджаби
момиче довечера... довечера е Лоди.
:55:12
и тук го празнуваме много
пищно.
:55:15
Ще извадя дрехите.
Ще ти дам дрехите от първото ми Лоди.
:55:18
Не Мати, ще нося моите си дрехи.
- Хем ме наричаш майко...
:55:22
и в същото време спориш с мен?
Виж, ти дойде в дома ни...
:55:27
само за ден. Поне за този един
ден стани една от нас.
:55:48
Удобно ли ти е? - Да.
:55:50
Както ти разправях...
когато бях млад...
:55:52
с едно колело като това карах
Мати до Амритсар.
:55:55
Сега е станала толкова дебела
че не събира на колелото.
:55:59
Не Бауджи, тя изобщо не е дебела...
- Нищо не знаеш ти... а аз знам.
:56:04
Веер ми разказа че Мати и ти сте
построили това село сами.
:56:08
Така е. Преди тук имаше
само поля.
:56:12
След като писахме много писма
уредихме да прокарат електричество.
:56:16
Виждаш ли болницата?
- Да.
:56:18
Това преди беше обора на кравите
... как си докторе?
:56:21
Добре съм сър.
- Много добре.
:56:22
И виж, училището на децата.
Мати и аз бяхме първите учители тук.
:56:28
Никой не знаеше да чете или пише.
Сега децата учат тук до 8ми клас.
:56:33
След това момчетата изпращаме в
Картарпур да продължат да учат.
:56:38
Ами момичетата?
- Нямаме възможност...
:56:39
да изпратим момичетата толкова
далеч, те трябва да се научат да...
:56:43
се грижат за домакинството,
за какво им е по-високо образование на тях?
:56:47
Това не е честно Бауджи.
:56:52
Не е честно? Какво искаш да кажеш?
- Надявам се да не се разсърдиш Бауджи...
:56:57
това което вие с Мати сте
направили за това село...
:56:59
би отнело цяла вечност за
другите хора да го постигнат