:00:00
Какво?
- Чифт стари огледала.
:00:05
Не си ми разказвал
това преди.
:00:10
Трябва да сме благодарни
за много неща.
:00:13
Да, така е.
- Аз съм.
:00:17
Поне за това, че не си
като майка си.
:00:21
Тя не е виновна.
:00:24
Питала ли си я някога
кой всъщност е баща ти?
:00:27
Не.
:00:31
Ако бях на 11, а не на 12
когато майка ни почина,
:00:33
щяха да ме изпратят
в сиропиталище, като Франк.
:00:36
Знам. Започнал си да работиш.
- Трябваше да се издържам някак.
:00:40
Не ти е навредило.
- Е, да.
:00:44
Виж какво имаш сега.
- Да. Аз съм щастливец.
:00:53
Обадили сте се за линейка днес
следобед, нали така? - Да.
:00:57
И защо го направихте?
- Тя направи спонтанен аборт.
:01:00
Спонтанен аборт.
- Да.
:01:02
Г-н Уолш ни каза, че някаква
жена е дошла у вас
:01:05
и е извършила интервенция над дъщеря ви.
- Ами ето. Г-н Уолш ви е казал.
:01:08
Докторите знаят всичко. Защо не питате него?
- Искам да го чуя от вас, г-жо Барнс.
:01:12
Той ви се е обадил. Аз не съм ви се
обаждала. Това няма нищо общо с мен
:01:15
По-тихо, г-жо Барнс.
:01:18
Кой извърши интервенцията?
- Една жена.
:01:23
Знаете ли името и?
- Не.
:01:25
Как се свързахте с нея?
- Не знам. Просто разпитах наоколо.
:01:30
Кого попитахте?
- Хората в работата.
:01:32
Къде работите, г-жо Барнс?
- "Обединени перални" на "Кларкенуел Роуд".
:01:35
С кого от колегите си говорихте?
- Какво значение има това?
:01:37
Дъщеря ви едва
не умря, г-жо Барнс.
:01:43
Във ваш интерес е
да ни съдействате.
:01:48
Разбирате, че това е
криминално деяние.
:01:53
Добре.
:01:56
Вера.
- Вера?
:01:59
Вера Дрейк.
- С нея ли говорихте?