:36:03
Повечето хора не влияят съществено
върху заобикалящата ги действителност,
:36:08
защото не вярват, че могат.
:36:11
Те написват едно намерение
:36:14
и после го изтриват, защото
мислят "това не може да стане".
:36:19
После отново си намислят желание,
записват го, и пак го изтриват.
:36:21
Така в крайна сметка
ефектът е минимален.
:36:24
И затова хората си остават убедени,
че не могат да променят нищо.
:36:29
Ако повярвате с всяка
частица от тялото си,
:36:33
че можете да ходите по вода,
какво ще се получи?
:36:35
Да, ще стане!
:36:37
Само че това нещо е като
положителното мислене:
:36:41
Това е една чудесна идея-
да мислим позитивно...
:36:44
но на практика обикновено прикриваме
с тънък пласт позитивно мислене
:36:49
една огромна маса
от негативно мислене.
:36:53
Така че, положителното мислене
съвсем не е положително.
:36:56
Ние само дегизираме
негативно си мислене.
:37:00
Когато си мислим за нещо, правим
действителността по-солидна
:37:05
и затова зацикляме-
:37:07
хващаме се в собствения си капан
на една неизменна реалност,
:37:09
защото ако реалността
е неизменна,
:37:11
аз очевидно ставам незначителен,
не мога да я променя.
:37:14
Но ако реалността е една възможност,
създавана от самото съзнание,
:37:19
тогава естествено възниква въпросът
как можем да я променим?
:37:23
Как мога да направя реалността
по-добра, по-щастлива?
:37:25
Виждате ли как разширяваме
представата за себе си?
:37:29
Според старото мислене ние
не можем да променим нищо,
:37:33
защото не играем роля
в тази реалност-
:37:36
реалността си е факт, тя е материална.
Предметите си се движат по своя път
:37:41
според законите на детерминизма
(определеността)...
:37:43
и математиката изчислява какво
ще стане в определена ситуация.
:37:47
Аз, наблюдателят,
нямам никаква роля.
:37:51
В новото мислене математиката
може да ни даде нещо.
:37:55
Тя изчислява възможните стойности,
които системите могат да приемат,