:37:00
Когато си мислим за нещо, правим
действителността по-солидна
:37:05
и затова зацикляме-
:37:07
хващаме се в собствения си капан
на една неизменна реалност,
:37:09
защото ако реалността
е неизменна,
:37:11
аз очевидно ставам незначителен,
не мога да я променя.
:37:14
Но ако реалността е една възможност,
създавана от самото съзнание,
:37:19
тогава естествено възниква въпросът
как можем да я променим?
:37:23
Как мога да направя реалността
по-добра, по-щастлива?
:37:25
Виждате ли как разширяваме
представата за себе си?
:37:29
Според старото мислене ние
не можем да променим нищо,
:37:33
защото не играем роля
в тази реалност-
:37:36
реалността си е факт, тя е материална.
Предметите си се движат по своя път
:37:41
според законите на детерминизма
(определеността)...
:37:43
и математиката изчислява какво
ще стане в определена ситуация.
:37:47
Аз, наблюдателят,
нямам никаква роля.
:37:51
В новото мислене математиката
може да ни даде нещо.
:37:55
Тя изчислява възможните стойности,
които системите могат да приемат,
:38:00
но не може да ми даде действителното
преживяване в съзнанието ми.
:38:06
Аз си избирам преживяването
:38:08
и, следователно, аз буквално
създавам своята собствена реалност.
:38:13
Това може да ви прозвучи като
сензационно твърдение на човек,
:38:18
неразбиращ нищо от физика,
:38:21
но точно това ни казва
квантовата физика.
:38:38
Хей! Как беше този път?
- Слаба работа.
:38:48
Обади се шефът ти.
Притеснява се за теб.