:51:00
Когато мозъкът изпраща своите мисли,
прилича на пейзаж с гръмотевична буря.
:51:09
Синаптичният процеп съответства
на небето между облака и Земята-
:51:15
Земята е рецепторът.
:51:17
И вие виждате този зловещ, тъмен
облак, който ври и кипи в небето
:51:25
и виждате как го пронизват
електрически импулси-
:51:29
като кръвоносни съдове
от електрическа светлина
:51:31
и виждате как те
се забиват в земята.
:51:35
Мозъкът изглежда като
гръмотевична буря,
:51:39
когато представя една
кохерентна мисъл.
:51:43
Така че, мисълта не се вижда.
:51:48
Това, което се вижда
в неврофизиката,
:51:51
е нещо като бушуваща буря
в различни дялове на мозъка.
:51:58
Тези дялове си имат
определено местонахождение
:52:01
и това, на което реагира човек,
е един холографски образ-
:52:08
ярост, омраза, убийство
или състрадание, любов.
:52:15
Мозъкът не прави разлика между това,
което вижда наоколо, и спомените си
:52:21
защото се задействат едни
и същи невронни мрежи.
:52:25
Мозъкът се състои от миниатюрни
нервни клетки, наречени "неврони".
:52:28
От тях излизат малки разклонения, които
достигат и се свързват с други неврони,
:52:32
образувайки невронна мрежа.
:52:34
Всяка връзка, която те образуват,
се превръща в мисъл или спомен.
:52:39
Мозъкът изгражда всички свои мисли
въз основа на асоциативната памет.
:52:42
Например идеи, мисли, чувства...
:52:45
са вградени и взаимно свързани
в тази невронна мрежа.
:52:49
и всички те биха могли
да имат връзка помежду си.
:52:52
Понятието и чувството
за любов, например,
:52:54
е запаметено в тази
огромна невронна мрежа.
:52:56
Но ние изграждаме схващането си за
любовта въз основа на много други идеи.