:52:01
и това, на което реагира човек,
е един холографски образ-
:52:08
ярост, омраза, убийство
или състрадание, любов.
:52:15
Мозъкът не прави разлика между това,
което вижда наоколо, и спомените си
:52:21
защото се задействат едни
и същи невронни мрежи.
:52:25
Мозъкът се състои от миниатюрни
нервни клетки, наречени "неврони".
:52:28
От тях излизат малки разклонения, които
достигат и се свързват с други неврони,
:52:32
образувайки невронна мрежа.
:52:34
Всяка връзка, която те образуват,
се превръща в мисъл или спомен.
:52:39
Мозъкът изгражда всички свои мисли
въз основа на асоциативната памет.
:52:42
Например идеи, мисли, чувства...
:52:45
са вградени и взаимно свързани
в тази невронна мрежа.
:52:49
и всички те биха могли
да имат връзка помежду си.
:52:52
Понятието и чувството
за любов, например,
:52:54
е запаметено в тази
огромна невронна мрежа.
:52:56
Но ние изграждаме схващането си за
любовта въз основа на много други идеи.
:53:00
При някои любовта е
свързана с разочарование.
:53:03
Когато си помислят за любов,
те изпитват спомен за болка,
:53:06
тъга, раздразнение
и дори ярост.
:53:09
Яростта може да бъде свързана с душевна
рана, нанесена от определен човек,
:53:12
който пък се свързва
отново с тази любов.
:53:16
Ние си създаваме свои модели
за света извън нас.
:53:21
И колкото повече информация трупаме,
толкова повече усъвършенстваме модела.
:53:26
В крайна сметка, ние сами си разказваме
приказка за света извън нас.
:53:33
Всяка информация, която
обработваме, която получаваме отвън,
:53:39
винаги е оцветена от емоциите на
нашите минали преживявания
:53:43
и предизвиква емоционална реакция
на това, което възприемаме.
:53:48
Кой управлява съзнанието, когато
контролираме емоциите си
:53:51
или им се поддаваме?
:53:53
От физиологията знаем, че нервните
клетки, през които преминават импулси,
:53:56
образуват връзки помежду си.
:53:57
Ако се упражнявате в нещо
продължително време,