:45:03
- Даниъл.
- Неговата история каква е?
:45:09
Преследва ме.
:45:11
Плаши ме до смърт.
:45:14
Затова отседнах в хотела...
не исках да ме намери.
:45:20
Надявам се да не те е проследил до тук.
:45:24
Не мисля.
:45:27
Как ти е ръката?
:45:29
Добре е.
:45:31
Дори не бях гладна.
:45:34
Всъщност знаеш ли какво?
:45:37
Благодаря ти за всичко.
:45:39
За превръзката...
:45:42
...че не викна ченгетата...
:45:44
...че не ме преби до смърт
с малката бронзова балерина или...
:45:50
Тръгваш ли си?
:45:53
Да.
:45:55
Закъснявам.
:45:58
Много закъснявам, за Китай...
:46:02
Китай. Смешно.
:46:05
Това каза и приятелят ми.
:46:10
Може би трябва да почакаш.
:46:12
Не мога. Трябва...
трябва да тръгвам.
:46:16
Наистина ли мислиш, че има
полети толкова късно?
:46:25
Какво правиш?
:46:30
Страх ме е.
:46:33
От него.
:46:35
Не съм оставала сама,
откакто жена му почина и...
:46:41
Имаш ли нещо против да останеш?
:46:46
Лиса, ти дори не ме познаваш.
Нахлух в апартамента ти...
:46:49
Знам, знам, знам.
:46:51
Но...не ме разбирай погрешно,
но мисля, че си много мил човек.
:46:55
Това е всичко.