:25:13
Как все пак е опасно да се
привързваш към някой човек.
:25:18
Даже не знам, как ще те дам.
:25:22
А защо да ме даваш?
:25:24
Размяна.
Писмото сигурно е пристигнало.
:25:28
Аз мисля, че Беширович
вече ровят земята с нос.
:25:33
Лука, трябва да ти кажа нещо.
- Какво?
:25:38
Аз не съм роднина
на тези Беширович.
:25:42
Как така?
- Моя баща е пенсионер.
:25:46
И в нашия род няма богаташи.
- Защо тогава им написа писмо?
:25:51
Защото ти ме накара.
- Но ти каза...
:25:55
Аз нищо не сам казвала.
Томо чу фамилията ми и каза...
:26:01
О, знам ви аз вас, Беширович.
Всички сте едно семейство.
:26:05
Познавам ви аз вас, мръсници,
като петте си пръста.
:26:09
Трябваше веднага да ми кажеш.
- Просто ме беше страх от теб.
:26:13
Беше те страх.
:26:18
А сега не те ли е страх?
- Страх ме е разбира се, малко.
:26:22
Малко. Играеш си с мен.
Така че да се сближа с теб ли?
:26:26
Значи малко се страхуваш.
:26:29
Недей, Лука, моля те. Извинявай.
- Направи ме на глупак.
:26:34
Не ми трябва твоето извинение.
Стига.
:26:36
Всичко, което чух:
Извинявай, страх ме е!
:26:39
А ти не помисли ли
как е там Милош? Не!
:26:42
Той на кого да каже: Страх ме е.
Пред кого да се извини?
:26:46
Само за себе си мислиш,
а моя Милош гние в затвора.
:26:49
Това не те интересува.
- Не е вярно. Какво съм виновна?
:26:53
Какво си виновна?
Толкова време изгубихме.
:26:55
Да го бяхме извадили отдавна.
Ако не беше ти.
:26:59
Аз не исках, Лука. Извинявай.