:26:01
О, знам ви аз вас, Беширович.
Всички сте едно семейство.
:26:05
Познавам ви аз вас, мръсници,
като петте си пръста.
:26:09
Трябваше веднага да ми кажеш.
- Просто ме беше страх от теб.
:26:13
Беше те страх.
:26:18
А сега не те ли е страх?
- Страх ме е разбира се, малко.
:26:22
Малко. Играеш си с мен.
Така че да се сближа с теб ли?
:26:26
Значи малко се страхуваш.
:26:29
Недей, Лука, моля те. Извинявай.
- Направи ме на глупак.
:26:34
Не ми трябва твоето извинение.
Стига.
:26:36
Всичко, което чух:
Извинявай, страх ме е!
:26:39
А ти не помисли ли
как е там Милош? Не!
:26:42
Той на кого да каже: Страх ме е.
Пред кого да се извини?
:26:46
Само за себе си мислиш,
а моя Милош гние в затвора.
:26:49
Това не те интересува.
- Не е вярно. Какво съм виновна?
:26:53
Какво си виновна?
Толкова време изгубихме.
:26:55
Да го бяхме извадили отдавна.
Ако не беше ти.
:26:59
Аз не исках, Лука. Извинявай.
:27:02
Слушай, остави ме. Нямаш повече
причина да се страхуваш от мен.
:27:06
Ти повече не си моя пленница.
:27:08
Ти не си ми никаква.
- Как никаква, Лука?
:27:10
Много просто.
Свободна си като птица.
:27:14
Ти не ме ли чу?
Остави ме намира. Свободна си.
:27:18
Отиди при Петкович. Те ще ти
помогнат. Или Вельо ще ти помогне.
:27:24
Чу ли ме?
Изчезвай. Махай се.
:27:57
Вельо.