:02:01
..Татко го е намерил...
точното парче от което имах нужда.
:02:04
Какво парче е това?
- Главата на Уили Уонка.
:02:07
Колко хубаво.
- Вече е и светло.
:02:10
Мислиш ли?
- Дали мисля ли?
:02:12
Аз го знам.
:02:14
Виждал съм Уонка
със собствените си очи.
:02:18
Преди работех за тях.
- Така ли?
:02:21
Така е.
- Така е.
:02:23
...Така е.
... - Обожавам грозде.
:02:27
Разбира се бях доста по-млад тогава.
:02:31
Уили Уонка започна с една сергия...
...на улица Чери.
:02:36
Но целият свят искаше сладкишите им.
:02:43
Г-н Уонка?
- Да.
:02:45
Имаме нужда от още "уонкабарди", за да
направим още шоколадови птички.
:02:50
Птички ... птички .. добре тогава.
:02:54
Значи трябва да направим още.
Ето.
:03:00
Сега отвори.
:03:06
. . . Тоз човек беше гений.
:03:08
Знаше ли, че той изобрети нов начин
за правене на шоколадов сладолед?
:03:13
Така че да може да се задържи студен за
часове, без да има нужда от хладилник.
:03:17
Дори можеш да го оставиш на
слънце и пак нищо не му става.
:03:22
Това е невъзможно.
- Но Уили Уонка успя да го направи.
:03:28
. . . Преди много време...
:03:30
Той реши да построи
истинска фабрика за шоколад.
:03:33
Най-голямата фабрика за шоколад.
50 пъти по-голяма от останалите.