:26:00
Изплаши ли те нещо?
Няма чудовище в гардероба, нали?
:26:04
Мразя чудовища.
:26:06
Чудовища не съществуват.
- Това е добре.
:26:10
Чух "бум".
- Какъв "бум"?
:26:14
Като от пистолет.
:26:23
Това е странно, защото
вече не живеем в онзи лош квартал.
:26:27
Наоколо няма много пистолети.
:26:31
Колко далеч могат да стигнат куршумите.
- Доста далеч.
:26:36
Но обикновено се спират в нещо.
:26:39
Какво става, ако не се спрат?
:26:42
Мислиш си за куршума, който
влезе през прозореца ти?
:26:47
Искаш ли пак да се преместим?
- Тук ми харесва.
:26:50
И на мен! Но ако
онзи куршум разбере къде живеем?
:26:54
Чакай малко...
- Какво?
:26:57
Толкова съм глупав! Как можах да забравя!
- Кое?
:27:03
Забрави. И без това няма да ми повярваш.
- Кажи ми.
:27:08
Добре. Когато бях на 5,
една фея дойде в моята стая.
:27:14
Да, бе.
- Казах ти, че няма да ми повярваш.
:27:17
Хайде заспивай сега...
- Не, разкажи ми!
:27:24
Значи, тази фея дойде в стаята ми.
:27:27
А аз викам: "Фея... как ли пък не!"
:27:31
И тя полетя из стаята,
събори ми плакатите от стените.
:27:35
Летеше?
- Да, имаше малки крилца, но
:27:39
можеше да си ги е залепила.
Откъде да знам дали е истинска фея?
:27:42
Тя каза, че ще ми докаже.
Отвори раничката си, извади
:27:47
едно невидимо наметало
и го върза около врата ми.
:27:51
Каза ми, че е непробиваемо.
Знаеш ли какво е това?
:27:57
Значи, че нищо не може
да мине през него, дори и куршуми.