:27:03
Забрави. И без това няма да ми повярваш.
- Кажи ми.
:27:08
Добре. Когато бях на 5,
една фея дойде в моята стая.
:27:14
Да, бе.
- Казах ти, че няма да ми повярваш.
:27:17
Хайде заспивай сега...
- Не, разкажи ми!
:27:24
Значи, тази фея дойде в стаята ми.
:27:27
А аз викам: "Фея... как ли пък не!"
:27:31
И тя полетя из стаята,
събори ми плакатите от стените.
:27:35
Летеше?
- Да, имаше малки крилца, но
:27:39
можеше да си ги е залепила.
Откъде да знам дали е истинска фея?
:27:42
Тя каза, че ще ми докаже.
Отвори раничката си, извади
:27:47
едно невидимо наметало
и го върза около врата ми.
:27:51
Каза ми, че е непробиваемо.
Знаеш ли какво е това?
:27:57
Значи, че нищо не може
да мине през него, дори и куршуми.
:28:01
Каза ми, че, ако го нося,
нищо не може да ме нарани.
:28:05
Така и направих. И досега
не съм бил прострелван или пробождан.
:28:11
После ми каза,
че трябва да го дам на дъщеря си
:28:16
когато стане на 5, а аз забравих.
:28:19
Може ли да го докосна?
- Разбира се.
:28:25
Нищо не усещам.
- Готино, нали?
:28:28
Искаш ли да го сваля и да те наметна?
:28:33
Освен, ако мислиш, че е глупаво.
:28:35
На теб не ти ли трябва?
- Вече не.
:28:39
Е, искаш ли го?
:28:48
Първо да те измъкнем от тук.