:14:00
Саймън?
:14:02
- Това е името на приятеля и.
- Правилно.
:14:06
- Ами ти кой си?
- Уесли Томсън. Това е моето такси.
:14:09
Но ако остава уговорката
да направя дъщеря ви щастлива...
:14:12
нямаш проблеми.
:14:14
- Защо не си отиваш?
- Само...
:14:25
Хубаво щеше да е ако Тереза ми
беше казала, че сте тъмнокожи.
:14:28
Това щеше да предотврати неловки моменти.
:14:32
- Като този.
- Да.
:14:37
- Добре дошла в къщи, съкровище.
- Благодаря, мамо.
:14:40
- Скъпа, нека взема това.
- Няма проблем.
:14:42
Лимонада.
:14:46
Мамка му!
:14:52
Няма нужда да стоим тук.
Защо не влезем вътре и да поговорим?
:14:57
Хайде, влизаме бързичко вътре.
Няма смисъл да стоим навън.
:15:02
Това момче е бяло.
:15:04
Нищо не може да ти убегне.
:15:06
Предполагам, че са 22 години като
директор по заемите.
:15:09
- Знаела си.
- Не знаех нищо, заклевам се.
:15:11
Но го разбрах след второто
"Тате!".
:15:15
Защо не ни е казала нищо?
Да ни предупреди, нали разбираш?
:15:18
Учихме нашето момиче да вижда личност,
а не цвят.
:15:21
- Знам, но...
- Е и, какъв е проблемът?
:15:24
Предполагам проблемът е просто, че
тя не ни е казала.
:15:27
Очаквам през вратата да влезе
Дензъл Уошингтън...
:15:30
а вместо него влиза
Белчо Белчев.
:15:32
- Здравейте.
- Здрасти!
:15:35
Показвам на Саймън къщата.
:15:37
Имате прекрасен дом, г-жа Джоунс.
:15:39
- Благодаря. Наричай ме Мерилин.
- Разбира се.
:15:42
Вие също г-н Джоунс.
:15:44
Благодаря.
Може да ме наричаш Г-н Джоунс.
:15:49
Шегувам се.
:15:52
Хванах се. Това беше забавно.
:15:54
Правя лимонада.
Ще седнете ли?
:15:56
- Да, благодаря. Седни, скъпи.
- Супер.
:15:59
И така, Саймън, казаха ми, че
работиш за Дж. П. Оливър?