:39:01
Всички ми се усмихваха.
- Така ли?
:39:04
Много се радвам, че си тук...
:39:09
Трябва всички да отидете в Брайтън.
:39:11
Там се намират съпрузи.
:39:13
Дано имате моят късмет.
- Лидия!
:39:16
Разкажи ми всичко, скъпа Лидия.
:39:20
Мамо, погледни пръстена.
- Уредил съм къща
:39:24
Радвам се да го чуя.
- Другата седмица отиваме в Нюкасъл.
:39:29
Може ли да дойда с вас?
- И дума да не става!
:39:34
В понеделник потеглихме.
- Не искам да знам.
:39:38
Гувернантката ми говореше на висок
тон.
:39:42
Беше много груба.
- Нима не разбираш защо?
:39:45
Въобще не я чух,
защото мислех за любимия ми Уикъм.
:39:50
Той ще се ожени в тази униформа.
- Униформата е много пищна.
:39:56
Бях толкова развълнувана.
Той каза, че
:40:00
ще се върне. Ако не беше г-н Дарси
:40:04
едва ли щяхме да...
- Г-н Дарси?
:40:10
Забравих. Не трябваше да ти казвам.
:40:12
Г-н Дарси е бил на сватбата ти?
:40:14
Той ни откри.
:40:17
Той плати за сватбата,
за зестрата на Уикъм.
:40:20
За всичко, но не казвай на никого.
Той ми каза да не казвам.
:40:25
Г-н Дарси?
- Стига, Лизи!
:40:28
Г-н Дарси не е такъв,
за какъвто го мислиш.
:40:38
Кити, видя ли пръстена ми?
:40:41
Пиши ми често, скъпа.
:40:44
Омъжените жени нямат време да пишат.
:40:47
Опитай се да намериш време, скъпа.
:40:57
Сестрите ми могат да ми пишат.
И без това нямат какво да правят.