:05:00
Защо?
:05:02
Когато се разболя.
:05:05
На 26-27 години. Това ли
искаше да чуеш?
:05:09
- И аз съм на толкова.
- Това, че аз съм болен, не
:05:13
означава, че и ти ще се разболееш.
Може да не си го наследила.
:05:16
Чуй ме. Животът се променя бързо,
когато си на тази възраст.
:05:20
Започваш да губиш инерция.
След време никой вече не те помни.
:05:24
Ти ще си добре.
Обещавам ти.
:05:28
Фактът, че можем да говорим за
това е добър знак.
:05:32
Добър знак? Как може
да е добър знак?
:05:36
Защото лудите хора не си губят
времето в чудене дали са луди.
:05:41
- Така ли?
- Разбира се. Правят по-важни неща.
:05:44
Запомни го от мен. Показателен
знак за това, че си луд,
:05:47
е неспособността да се запиташ
дали си луд.
:05:52
Дори ако отговорът е "да"?
:05:54
Лудите не се питат.
:05:58
Е, това е.
Сега можем да отиваме
:06:02
да спим...
- Чакай.
:06:04
- Какво има?
- В това няма смисъл.
:06:06
- Естествено, че има.
- Не.
:06:08
- Какъв е проблемът?
- Проблемът е...
:06:11
- Че ти си луд.
- Е?
:06:14
Ами ти каза, че лудите
:06:17
никога не биха си го признали.
:06:20
- Разбирам.
- Значи...
:06:24
Има логика.
:06:26
Е, как можеш да
си го признаеш?
:06:29
Ами, защото...
:06:32
Вече съм мъртъв.
:06:35
Разбра ли?
:06:41
- Ти умря преди седмица.
- Хандоизъм. На 63 години.
:06:45
Погребението е утре.