:53:17
Татко.
:53:19
Здравей, Катрин. Каква изненада.
:53:22
- Какво правиш навън?
- Мисля.
:53:25
- Пиша.
- Минус 10 градуса е. Посред нощ.
:53:28
Знам.
:53:31
- Не ти ли е студено?
- Разбира се. Замръзна ми задника.
:53:35
И какво правиш тук?
:53:38
Реших да дойда тук.
:53:48
Обаждах се няколко пъти.
Не получи ли съобщенията ми?
:53:51
- Те ме разсейват.
- Не знаех какво става.
:53:57
Това не съм го видял.
:53:59
- Защо не вдигаш телефона?
- Не го казвай, Катрин.
:54:02
Става въпрос за приоритети, а
работата е приоритет.
:54:05
Знаеш това.
:54:07
- Ти работиш?
- Да.
:54:12
Аз работя!
:54:17
Разбираш ли? Аз...
:54:21
Машината...
:54:23
Машината
:54:23
работи, Катрин.
:54:26
Със собствени сили.
:54:28
В пещта гори огън.
:54:31
В мен гори огън.
:54:35
Радвам се, че се прибра. Не съм
се чувствал така от години.
:54:39
- Шегуваш се.
- Не.
:54:43
- Не мога да повярвам.
- И аз, но е истина.
:54:46
Започна преди около седмица.
Аз...
:54:48
Събудих се. Слязнах долу за
чаша кафе.
:54:51
Докато сипвах млякото сякаш
нещо прещрака в главата ми.
:54:55
- Наистина ли?
- Не мислиш, че те лъжа, нали?
:54:59
Сякаш времето се беше върнало
назад. Пак бях на 21 години.