:58:05
Ето.
:58:19
Още е малко грубо.
:58:27
- Някой друг работи ли тук?
- Не.
:58:29
Това е всичко.
:58:32
Може ли да погледна?
:58:40
Съжалявам, аз... Значи си
написала това невероятно нещо,
:58:44
но не си казала на никого?
:58:48
Сега казвам и на двама ви.
:58:51
Катрин, съжалявам, но ми е
трудно да повярвам на това.
:58:54
- Това е почеркът на татко.
- Не е.
:58:58
- Изглежда точно като него.
- Това е моят почерк.
:59:01
Съжалявам.
:59:04
Да питаме Харолд. Той е гледал
почерка на татко по цяла седмица.
:59:07
- Не знам.
- Харолд, хайде.
:59:13
- Не съм експерт по почерците.
- На чий почерк прилича?
:59:17
Прилича... Не знам как
:59:19
изглежда почеркът на Катрин.
- Изглежда така.
:59:22
- Добре...
- Знаете ли какво мисля?
:59:24
Мисля, че е много рано и
всички сме уморени.
:59:28
Не сме в състояние да взимаме
емоционални решения.
:59:30
- Затова да си поемем дъх и...
- Не ми вярвате.
:59:35
Ами, не знам...
Наистина не знам нищо за...
:59:37
Няма значение.
:59:39
Не знам защо съм очаквала ти да
ми повярваш за каквото и да било.
:59:45
А можеш ли да ни кажеш какво
пише? Това ще покаже, че е твое.
:59:48
Няма да разбереш доказателството.
:59:51
Тогава го кажи на Харолд.
:59:54
Бих могла. Можем да седнем и
да поговорим още сега...
:59:58
- Не можеш да използваш книгата.
- За Бога! 40 страници е!