1:17:01
Кой?
- Самият той!
1:17:04
Спри. Не става дума за
Сара и за Джослин, нали?
1:17:08
Става дума за теб.
1:17:10
Прав си, по дяволите. Ти ме заряза.
1:17:13
Заряза ме за по-новата версия.
Знаеш ли колко стара се почувствах?!
1:17:18
Вече осъзнавам,
че съм с 30 години по-млада
1:17:22
отколкото теб в момента.
- Не го направих с такъв мотив.
1:17:26
Всеки има нужда от някой
в живота си,
1:17:29
който да му каже кога младостта
е свършила.
1:17:34
Ето я. Твой ред е.
1:17:39
Добре ли си?
- Добре е.
1:17:42
А дали се радвам да ме види?
1:17:44
Бо, не трябваше да идваш тук.
1:17:47
Защо не? Бил е навсякъде другаде.
1:17:50
Какво става тук? Пикник?
- Ърл...
1:17:54
Това е Бо Бъроуз.
Беше съученик на Джослин.
1:17:58
Да. Познавам го. Бо Бъроуз.
1:18:02
Така и не ти простих. Не!
Този мъж още е в кошмарите ми.
1:18:08
Градският футболен финал.
1:18:12
Преодолях защитниците и тичах
за да отбележа победния гол.
1:18:17
И изведнъж този маниак...
1:18:20
Това си бил ти?
- Разби ми сърцето.
1:18:23
Но признавам, бори се като лъв.
1:18:27
Пострада в онзи мач, нали?
- Да.
1:18:31
Защо стоим тук?
Бо, искаш ли да влезеш?
1:18:34
Не. Просто се отбих за малко.
1:18:37
Сара, може ли да поговорим в колата?
1:18:45
Беше ми приятно да се видим, Катрин.
- Да. За мен винаги е удоволствие.
1:18:55
Ърл. Боже!
- Още имаш рефлекс.