:28:02
Как? Та той дори не може да ходи.
:28:06
Моля те не ми казвай, че напускаш.
:28:08
Ще трябва да почна всичко от начало.
:28:10
Ще затвориш ли вратата?
Искам да ти покажа нещо.
:28:15
Знаеш ли какво казваше майка ми?
:28:17
Щом една дама те кани в стаята си,
значи е доста повече от дама.
:28:20
Остроумието в тая къща
май расте по дърветата а?
:28:23
Виж това.
:28:25
Намерих това в стаята на Бен.
:28:27
Снощи.
:28:29
Какво, бельо ли?
:28:30
Не. . .
:28:32
Тука имаше. .
:28:34
Какво?
- Имаше. . .
:28:38
Няма значение.
:28:41
Просто си помислих, че. .
:28:43
Не знам какво си помислих.
:28:45
Възхищавам ти се.
:28:47
Знаеш, заради това, което правиш.
:28:51
Би ми се искало да можех и
аз да се погрижа за родителите си.
:28:53
Щеше да съжаляваш,
:28:56
Напуснах колежа, за да
помагам на едни приятели.
:28:58
През нощите пътувах, баща ми си
мислеше, че пропилявам живота си.
:29:05
Говорихме, посещавах го докато не го...
:29:10
Имаш предвид. .
:29:11
Да.
:29:14
Почина...
:29:17
...преди да разбера, че е бил болен.
:29:23
Предполагам е искал да ме
държи на страна от всичко това.
:29:25
Това толкова лошо ли е?
:29:29
Никой не трябва да умира сам.
:29:35
Кажи ми това...
:29:38
...което щеше да ми кажеш за Бен?
:29:43
Виж.
:29:45
Ти. . . усещал ли си някога....?
:29:49
...че някой те моли за помощ?
:29:51
От мен ли?
:29:52
Чрез един поглед.
:29:54
Или допир.
:29:59
Керълайн.