:01:00
Майка ми винаги е била
най-милия човек, когото съм познавала.
:01:04
Тя беше най-милата, най-сладката жена,
която някога са познавали всичките и познати.
:01:10
След това нещата се промениха...
тя се промени.
:01:14
Тя се ядоса.
Добра и ядосана.
:01:28
Гневът превърна майка ми
в една много тъжна и ожесточена жена.
:01:34
Ако не ми беше майка,
щях да я напляскам.
:01:36
Наистина.
:01:38
Щях да я погледна в очите
и да и кажа какво наистина мисля за нея...
:01:42
и после щях да си плюя на петите.
:01:53
ЛИЦЕТО НА ГНЕВА
:02:09
Три години по-рано.
:02:23
Ядеш ли?
- Да.
:02:25
Яж.
Не се шегувам.
:02:33
Така.
:02:34
Момичета, вече сте достатъчно големи,
няма нужда постоянно да ви ръчкам.
:02:38
Той си взе портфейла... и излезе.
:02:42
Когато не се прибра онази вечер,
:02:44
си помислих, че сме
извадили късмет
:02:46
и той е катастрофирал с колата,
:02:48
и лежи мъртъв в някоя канавка,
но истината е,
:02:50
че той избяга с малката си шведска
секретарка, която, какво съвпадение
:02:53
беше напуснала работа преди три
и се беше върнала в Швеция.