:02:09
Три години по-рано.
:02:23
Ядеш ли?
- Да.
:02:25
Яж.
Не се шегувам.
:02:33
Така.
:02:34
Момичета, вече сте достатъчно големи,
няма нужда постоянно да ви ръчкам.
:02:38
Той си взе портфейла... и излезе.
:02:42
Когато не се прибра онази вечер,
:02:44
си помислих, че сме
извадили късмет
:02:46
и той е катастрофирал с колата,
:02:48
и лежи мъртъв в някоя канавка,
но истината е,
:02:50
че той избяга с малката си шведска
секретарка, която, какво съвпадение
:02:53
беше напуснала работа преди три
и се беше върнала в Швеция.
:03:01
Но къде е отишъл?
Говорила ли си с него?
:03:03
Не, не съм говорила с него.
:03:05
Няма какво да си кажем.
:03:07
Той го знае. Затова пък, му анулирах
всичките кредитни карти.
:03:10
Закрих му и чековата сметка, да.
:03:12
Да видим колко време ще го изтрае
когато види, че е разорен.
:03:14
Баща ви е...
:03:17
мижитурка.
:03:20
Жалка мижитурка.
:03:21
Надявам се, не правиш алюзия
с половите му органи
:03:24
защото би било просташко.
- О престани,
:03:27
точно щях да хапна от зеления фасул.
- О, божичко...
:03:29
Извинете, извинете.
Не е време за шеги.
:03:31
Сега аз говоря.
:03:43
"И докато разтревожената нация се бои
:03:46
от ответен удар, да хвърлим поглед
на заплахата от Антракс във Флорида."