:40:01
Кои сте вие?
:40:03
Какво правите тук?
:40:06
Лельо Аби. Лельо Марта.
:40:10
Аз съм Джонатан.
:40:12
Махайте се оттук!
:40:14
Аз съм Джонатан.
:40:17
Племенникът ви, Джонатан.
:40:18
Не, не си.
:40:20
Не приличаш на Джонатан,
затова не лъжи.
:40:23
Махай се оттук.
:40:25
Виждам, че все още носиш
хубавия пръстен с гранат,
:40:28
който баба Брустър
купи от Англия.
:40:31
А ти, лельо Марта,
още носиш висока яка,
:40:34
за да скрие белега от киселината
на дядо, която те изгори.
:40:39
гласът му е като на Джонатан.
:40:43
Да не си претърпял катастрофа?
:40:46
Лицето ми.
:40:49
Д-р Айнщайн е отговорен за това.
:40:51
Той е пластичен хирург.
:40:54
Но аз съм виждала
това лице преди.
:40:59
Помниш ли, когато заведохме
момчето на Шулц на кино
:41:02
и аз така се изплаших.
:41:04
Беше същото лице.
:41:08
Успокой се, Джони.
:41:10
През последните пет години
три пъти му смених лицето.
:41:14
Ще му направя друго веднага.
:41:16
Последното лице го видях
в един филм,
:41:20
точно преди да оперирам.
Бях пиян.
:41:24
Виждаш ли
какво си направил с мен?
:41:27
-Дори семейството ми мисли...
-Джони!
:41:30
Ти си вкъщи,
в този прекрасен дом.
:41:34
Знаете ли
:41:37
колко пъти ми е разказвал
:41:40
за Бруклин,
за тази къща и за лелите си,
:41:43
които обича толкова много?
:41:45
Те те познават.
:41:46
Моля ви, кажете му.
:41:51
Джонатан,
:41:53
много време мина.
:41:55
Хубаво е, че си отново вкъщи.