1:25:00
А проявяват ли някога
интелигентност?
1:25:03
-Може ли да е толкова глупав?
-Трябва да си сменим местата.
1:25:06
Когато излезеш от затвора,
отиди в театър гарик.
1:25:10
Там пиесата е толкова лоша,
че още ще се играе, като излезеш.
1:25:14
Има един герой... Чуй това.
1:25:16
Той знае, че в къщата има убийци
и трябва да се сети, че е опасно.
1:25:19
Даже го предупреждават
да си ходи. И какво прави?
1:25:22
Не си тръгва. Остава там.
1:25:24
Не го е страх и изобщо не
помисля, че трябва да е нащрек.
1:25:28
Убиецът дори го кани да седне.
1:25:30
-Какво, мислиш, че прави?
-Не знам.
1:25:32
Сяда!
1:25:34
Дръпва си стол и сяда на него.
1:25:37
Не е ли страхотно?
1:25:40
Седи си на стола и чака да го
вържат и да му запушат устата.
1:25:44
И с какво, мислиш, го вързаха?
С въжето на завесата.
1:25:49
С въжето на завесата?
1:25:50
Той не ги ли видя?
1:25:52
Не. глупакът през цялото време
седя с гръб към убиеца.
1:25:55
Трябваше само да се обърне,
но не го направи.
1:26:00
Виж, братко Хайделберг,
в пиесите и във филмите,
1:26:03
героят никога не чува
и не вижда нищо. Така е.
1:26:07
Какво прави тогава?
1:26:09
Седи си кротко на стола,
а се предполага, че е умен.
1:26:12
Сега чуй това.
Виж какво поведение.
1:26:16
Лекомислено! Той си седи там
и чака да го вържат.
1:26:20
Какъв идиот!
1:26:30
Прав сте за този приятел.
Не е от най-умните.
1:26:35
Да, Мортимър.
1:26:38
Нямаше ме 20 години.
1:26:40
Но никога не съм те забравял,
скъпи братко.
1:26:46
Една вечер в Мелбърн те сънувах.