:23:03
Мери. Любима моя.
:23:05
Из-винете,
кого желаете да видите?
:23:09
- Мадам Гроне.
- Оттук, моля.
:23:16
Оттук.
:23:21
Аз съм мадам Ласал.
Мари ще слезе след момент.
:23:26
Разбира се.
:23:33
Как сте?
:23:36
- Ивон, това е мосю Варне.
- Да, току-що се запознахме.
:23:41
Е, ще ви видя у дома
за вечеря в 7:30.
:23:44
- Да, в 7:30.
- О, не ме изпращай, скъпа.
:23:47
Довиждане, скъпа.
Довиждане.
:23:54
- Е, проклети човече.
- Проклети?
:23:58
Да, много проклет.
:24:02
- Седнете там.
- Благодаря.
:24:07
- Чай?
- Благодаря.
:24:11
- Мляко и захар?
- Не, благодаря.
:24:15
Сега, като я няма Ивон,
малко се страхувам от вас.
:24:18
Страхувате се?
Защо?
:24:20
Ами, помните какво стана
последния път, когато бяхме сами.
:24:24
Съжалявам. Позволих на емоциите
да покажат най-доброто от мен.
:24:28
Обещавам да не се повтори никога.
- О, не казвайте това.
:24:35
Предполагам това е една
от ирониите на живота,
:24:37
да правиш неподходящото нещо
в подходящия момент.
:24:40
Или да го наречем, подходящото нещо
в неподходящия момент.
:24:43
- Мери.
- О, недейте... О, мили.
:24:46
Не разлях и капка.
:24:48
- Мери! - О, не, махнете се.
- О, скъпа моя.
:24:50
- О, любов моя...
- Не, моля ви... - О, Мери...
:24:58
Какъв прекрасен ден
за сватбата!
:24:59
Кой би предположил,
че това ще се случи на Мари?!