:28:15
Изненада, Каплан има пърхут.
:28:18
Значи трябва да тръгваме.
:28:20
Твърде късно.
:28:26
-Позвънихте ли, господине?
-Да, влез за момент.
:28:30
-Как се казваш?
-Елзи, господине.
:28:35
-Познаваш ли ме?
-Вие сте г-н Каплан.
:28:38
Кога ме видя за първи път?
:28:41
Пред вратата.
:28:42
В коридора преди две минути.
Не си ли спомняте?
:28:45
Тогава ли ме видя за първи път?
:28:48
Какво да сторя като все ви няма,
г-н Каплан?
:28:50
Тогава откъде знаеш,
че съм г-н Каплан?
:28:52
-Какво?
-Как разбра, че съм г-н Каплан?
:28:54
Разбира се, че сте.
:28:56
Това е стая 796, нали?
:28:58
Вие сте господинът
от стая 796, нали?
:29:01
Добре, Елзи, благодаря.
:29:03
-Това ли е всичко, господине?
-Засега, да.
:29:11
Камериерът.
:29:12
Да, влез.
:29:14
-Да го закача ли в гардероба?
-Да, моля.
:29:24
Кажи ми...
:29:25
В колко часа ти дадох
този костюм?
:29:28
Вчера около 18:00.
:29:31
-Лично ли ти го дадох?
-Лично?
:29:34
Не. Обадихте се по телефона
и описахте костюма.
:29:37
Казахте, че е в гардероба.
Както обикновено.
:29:41
-Има ли проблем?
-Не, просто съм любопитен.
:29:44
-Заповядай.
-Благодаря.
:29:46
Беше ми приятно, г-н Каплан.
:29:52
Не е ли странно?
:29:53
Започвам да мисля, че никой тук
не е виждал Каплан с очите си.
:29:57
Може би костюмът му е поправен
от невидими тъкачи.