:38:01
На война като на война.
:38:03
Толкова печална история.
Но защо ми е смешно?
:38:06
Какво ще правим?
:38:07
Да правим?
:38:09
С г-н Торнхил?
:38:11
Няма да правим нищо!
:38:14
Нищо?
:38:15
Точно така. Нищо.
:38:18
Можем да се поздравим
с невероятен късмет.
:38:23
Фалшивата ни примамка Каплан,
създадена да отвлича вниманието
:38:27
от истинския ни агент, стана
за щастие истинска примамка.
:38:31
Да, професоре.
:38:32
Според вас колко дълго
ще оцелее?
:38:35
Това си е негов проблем.
:38:37
г-жа Финли иска да каже...
:38:39
Знам какво иска да каже.
:38:40
Не можем да си седим спокойно
и да чакаме кой пръв ще го убие.
:38:43
Вандам и компания
или полицията?
:38:46
Как можем да го спасим, без да
застрашим собствения ни агент?
:38:50
Не сме ли малко коравосърдечни?
:38:53
Не, уважаема,
не сме коравосърдечни.
:38:55
Не сме измислили несъществуващ
човек с име Джордж Каплан,
:39:00
не сме му изградили
сложни модели на поведение,
:39:03
не местим ''вещите'' му от хотел
на хотел, за лично забавление.
:39:08
Създадохме Джордж Каплан
:39:10
и добре се потрудихме
да убедим Вандам,
:39:12
че агентът е по петите му по една
изключително важна причина.
:39:17
Никой не отрича това!
:39:18
Много добре тогава.
:39:20
Ако допуснем и най-слабия намек,
че Джордж Каплан не съществува,
:39:24
ако Вандам се усети, че гони
измислен, а не истински агент,
:39:28
тогава за нашия агент,
действащ под носа на Вандам,
:39:32
незабавно възниква риск
от подозрение, разкриване
:39:35
и ликвидиране.
:39:38
Като предните двама,
които изпратихме.
:39:40
Сбогом, г-н Торнхил,
където и да сте.
:39:51
Влак номер 25
:39:54
от Ню Йорк
:39:58
заминава в 18:00 за Чикаго...