:09:02
но беше изчезнал,
докато Атикъс стигне до вратата.
:09:06
Интересно какво прави там вътре.
:09:09
- Интересно как изглежда.
- Ами...
:09:13
съдейки по стъпките му
трябва да е два метра висок.
:09:17
Яде сурови катерици
и колкото котки може да улови.
:09:21
Има дълъг, назъбен белег,
който разсича цялото му лице.
:09:26
Зъбите му са жълти и разядени,
а очите му са изцъклени...
:09:29
и лигите му текат почти непрекъснато.
:09:33
Не ти вярвам.
:09:35
- Дил, какво правиш тук?
- О, господи, лельо Стефани!
:09:38
- Така ме стресна!
- Не искам да играеш там.
:09:42
Там живее някакъв смахнат
и е опасен.
:09:45
Видя ли?
:09:46
Тъкмо се опитвах да го предупредя
за Буу, но той не ми вярва.
:09:49
Ти по-добре му повярвай,
г-н Дил Харис.
:09:51
Кажи му как Буу
се опита да убие баща си.
:09:53
Стоях си на двора един ден,
когато майка му изскочи крещейки...
:09:56
"Ще ни изтрепе всичките!"
:09:58
Оказа се, че Буу си режел
хартия за албума си...
:10:01
и когато баща му се приближил,
той се пресегнал с ножицата...
:10:04
наръгал го в крака, изкарал я обратно
и продължил да си реже хартията.
:10:07
Искаха да го пратят в лудница,
но баща му каза...
:10:10
"Никой Радли няма да ходи в лудница."
:10:12
Тогава го затвориха
в мазата на съда...
:10:15
докато едва не умря от влагата
и баща му си го взе обратно в къщи.
:10:18
Ето го и до ден днешен
седи там с неговата ножица.
:10:22
Само господ знае какво
прави или какво мисли.
:10:27
Шест, седем, осем...
:10:31
девет, десет!
:10:38
Хайде Скаут! 5 часа е!
:10:44
- Къде отиваш?
- Време е да посрещна Атикъс.
:10:48
- Защо викаш на баща си Атикъс?
- Щото Джем му вика така.
:10:51
- Той защо му вика така?
- Не знам.
:10:53
Той просто взе да му вика така
откакто започна да говори.
:10:59
Чакай. Спри.
Г-ца Дюбоз е на верандата си.