:35:00
Би ли донесла
каничката със сиропа, моля?
:35:02
Да, сър.
:35:04
Колко годишен беше,
когато получи първата си пушка?
:35:07
Тринадесет или четиринадесет.
:35:11
Спомням си, когато татко
ми даде тази пушка.
:35:15
Каза ми, че никога не трябва
да я насочвам към нещо в къщи...
:35:19
и че би искал да стрелям
по консервени кутии в задния двор.
:35:24
Но каза също, че скоро изкушението
да бия птички ще е твърде голямо...
:35:30
и че мога да убивам
колкото си искам сойки...
:35:33
ако мога да ги уцеля.
:35:35
Но да запомня, че е грях
да убиеш присмехулник.
:35:39
Защо?
:35:41
Предполагам, защото присмехулниците
не правят нищо друго...
:35:44
освен да пеят за наше удоволствие.
:35:49
Не кълват градините на хората.
Не свиват гнезда в кошовете за царевица.
:35:54
Те не правят нищо друго,
освен да ни пеят до издъхване.
:36:00
Как беше в училище?
:36:03
Добре.
:36:06
Благодаря, Кал.
Това е за Уолтър.
:36:28
Какво по дяволите
правиш --
:36:32
Но Атикъс, той изля
всичкия сироп в яденето си...
:36:35
и продължава да го
разлива.
:36:39
- Какво?
- Ела тук. Искам да ти кажа нещо.
:36:51
Това момче ти е на гости...
:36:53
и ако ще да изяде и покривката
трябва да го оставиш, чуваш ли?
:36:56
А, ако не можеш да се държиш
и да ядеш прилично...
:36:58
можеш да седнеш тук
и да ядеш в кухнята.