:53:01
Кой са тези бедни хора, ефрейтор?
:53:03
Просто няколко момчета. Офицери.
:53:07
-Офицери?
-Да.
:53:10
Това са офицерските палатки.
Редовите войници са зад стените.
:53:17
-Всички ли изглеждат така?
-Сър?
:53:19
Всички ли изглеждат така?
:53:29
-Тогава защо ти си толкова различен?
-Сър?
:53:32
Защо си толкова различен?
:53:36
-Какво имате предвид, сър?
-Защо ти си облечен както трябва...
:53:39
...а те са в дрипи?
:53:41
Няма нищо лошо да си пазиш дрехите, нали?
:53:45
Ти си в добра форма, нали?
:53:48
Поддържам се във форма, сър.
:53:51
-Няма нищо лошо в това, нали, сър?
-Не. Няма нищо лошо във всичко това.
:53:56
-Къде е квартирата на коменданта?
-Точно там, сър. Последното бунгало.
:54:02
Да.
:54:04
Няма да те забравя, ефрейтор.
:54:06
И несъмнено ще се видя с майор Броу
при първа възможност.
:54:10
-Какво имате в предвид, сър?
-Биете на очи, ефрейтор.
:54:22
Иска ми се да имам нервите ти, Фортнъм.
Не можах да говоря с него.
:54:26
Избягах. Всички избягахме.
:54:28
Той беше толкова истински. Прекалено реален.
:54:32
Господи, това е лудост, нали?
Свърши се, и ние оцеляхме.
:54:36
Но все още всичко е лудост.
:54:39
Какво ти каза той?
:54:42
Просто ме пита за някои неща.
:54:47
Какво ти каза?
Каза ли ти нещо?
:54:51
Нищо, което вече не знам.
:54:54
Хей, свърши се, нали?
Няма никаква грешка?
:54:57
Не, няма. Забрави.
Имаше късмет сега.