:09:04
Вече съм добре.
:09:07
Просто имам ужасното чувство, че
всичко това се е случвало и преди.
:09:13
Онзи нощен клуб във Вашингтон
по време на войната...
:09:17
Тогава знаех, че никога
няма да се върнеш...
:09:20
...точно както го знам и сега.
:09:22
Може би "няма да се върнеш"
по същия начин.
:09:26
Може би, винаги
е едно и също.
:09:29
Може би, сега е времето.
:09:32
Това беше шумна война.
:09:35
Всички танцуваха много...
:09:37
...и пиха много...
:09:39
...и обичаха много.
:09:42
Някой дори обичаха жените
си. Те бяха най-ужасните.
:09:47
Ако нещо се случи, искам
да знаеш, че идеята е моя.
:09:50
Никой не казва,
че съм задължен да ходя.
:09:52
Това беше първата им грешка.
:10:07
Какво беше този път, Мики?
:10:09
Какво го предизвика
всъщност този път?
:10:11
Някой да не е подметнал,
че се криеш зад бюро ти?
:10:15
Нещо такова.
:10:18
Не.
:10:19
Не мисля, че това е всичко.
Твърде често се случва.
:10:23
Може би е...
:10:25
Може би е...
:10:28
Как беше онзи стар изтъркан стих?
:10:31
"Имам среща с смъртта,
:10:34
при една оспорвана барикада
:10:38
"Когато пролетта...
:10:41
"Когато пролетта се
:10:42
" Когато пролетта се върне
:10:44
" с шумоляща сянка
:10:46
"И аромата на ябълковите
дървета изпълнят въздуха"
:10:50
В училище винаги казвахме, че този
който го е написал е бил алергичен.
:10:56
Каква е твоята болест, Мики?