:10:07
Какво беше този път, Мики?
:10:09
Какво го предизвика
всъщност този път?
:10:11
Някой да не е подметнал,
че се криеш зад бюро ти?
:10:15
Нещо такова.
:10:18
Не.
:10:19
Не мисля, че това е всичко.
Твърде често се случва.
:10:23
Може би е...
:10:25
Може би е...
:10:28
Как беше онзи стар изтъркан стих?
:10:31
"Имам среща с смъртта,
:10:34
при една оспорвана барикада
:10:38
"Когато пролетта...
:10:41
"Когато пролетта се
:10:42
" Когато пролетта се върне
:10:44
" с шумоляща сянка
:10:46
"И аромата на ябълковите
дървета изпълнят въздуха"
:10:50
В училище винаги казвахме, че този
който го е написал е бил алергичен.
:10:56
Каква е твоята болест, Мики?
:11:02
Кога тръгваш?
:11:05
Утре.
:11:08
Не беше генерал Шърман,
който каза,"войната е ад".
:11:11
Беше г-жа Шърман.
:11:13
За г-жа Шърман.
:11:17
Няколко дни по-късно,
имаше бележка от теб:
:11:19
"Пристигнах в Англия
благополучно. Не се безпокой. "
:11:22
Разбира се не се безпокоях.
:11:24
Знаех, че нямаше да се посмеят
да започнат денят "Д" без теб.
:11:29
Генерал Рандолф,
полковник Маркъс, сър.
:11:32
Пентагона ми заповяда да намеря
превоз да пресека канала, господине.
:11:36
Вашингтон с какво си
мисли, че се занимавам тук.
:11:39
Таксиметров превоз до Франция ли?
:11:41
Съгласен съм с вас, но имам заповед да
достигна континента възможно най-скоро.
:11:45
Ние сме в навечерието на нашествието.
Кой ви е дал такава глупава заповед?
:11:49
Почерка не е толкова добър, но
мисля, че ще разпознаете подписа.
:11:53
Ще го разпозная...
:11:59
Добре, полковник Маркъс.