:37:02
- И това те дразни.
- Разбира се.
:37:04
Андре е мой съпруг.
Рискува живота си за непознат.
:37:09
Надявам се, че се наслаждаваш
на малкото си приключение.
:37:13
Наслаждавам се.
:37:15
Андре направи достатъчно.
:37:17
За жалост в тази държава
е нещо обичайно...
:37:21
...но той има номер,
татуиран на дясната му ръка.
:37:24
Той е един от
малкото успял да избяга.
:37:27
Срещнах го, когато бягах от Виена.
:37:30
Той беше изгубил
всякаква надежда.
:37:32
Едно куче притежава
повече надежда.
:37:34
Така че, му дадох всичката, които имах.
Беше най-малкото което можех да направя.
:37:39
Разбирам.
:37:41
Не би могъл.
:37:43
Вие американците, как можете
да разберете какво е ужас?
:37:46
За вас е ужас, тоалетната
ви да е извън къщата.
:37:49
Идвате от толкова богата страна...
:37:52
...дори вашите войни са богати...
:37:54
Големи оръдия,
големи самолети.
:37:57
Чисти, чисти войни.
:38:02
Чисти, чисти войни.
:38:06
За какво пътуваме в момента?
За какво са ти 500 камиона?
:38:10
Защото знам, че няма да
ми дадеш 500 линейки.
:38:13
Не знам какво си казал за да те
пратят отново от Пентагона...
:38:17
...в Германия, но докато си тук,
просто си върши работата.
:38:22
Сър, никой не може
върши моята работа.
:38:24
Защо по дяволите не?
:38:26
Вие ми казахте
да взема батальона...
:38:28
...и да помогна да освободим
първите лагери, които са пред нас.
:38:31
Точно така. Просто им дай
храна колкото трябва и ги пусни.
:38:34
Не може да дадете храна на хора,
които са забравили как се яде.
:38:37
нито да ги пуснете да си тръгнат,
когато не могат да ходят.
:38:40
Чувал съм всичките истории, но не съм
видял нещо, което може да ме убеди че...
:38:44
Генерале, бихте ли слезли
от колата за пет минути?
:38:46
Това заповед ли е, полковник?
:38:50
Не, сър. Молба.