:28:07
Сержант, ще си почивам до края на деня,
:28:11
и лежейки в палатката си ще мисля за... някои неща
:28:15
Сър, очакват ви.
:28:19
- Сега?
- Да, Сър.
:28:22
- Кой е?
- Капитан Тапман, Свещенникът на поделението.
:28:26
Какво иска?
:28:28
Нещо свързано с капитан Йосариан.
:28:34
Слушай какво, сержант...
:28:38
Работата ми е достатъчно трудна
:28:40
и без да трябва да се занимавам с хора
които постоянно искат нещо.
:28:44
- Достатъчно ли съм ясен?
- Да, сър.
:28:46
Предполагам че това те учудва.
:28:49
Не, Сър.
Не е моя работа да се учудвам.
:28:52
- Снаеш ли че хората наоколо ме зяпат?
- Не Сър.
:28:55
Мислят си,
"Какъв е този Майор Мейджър,
:28:58
"Как стана командир, без дори да е летял?"
:29:02
- Не мисля че хората си го мислят.
- Да но е така.
:29:06
Когато си сложа това,
не знаят кой съм.
:29:10
Знаеш ли, в средновековието,
принцесите и кралете
:29:14
са се маскирали и така са се разхождали измежду
поданниците си?
:29:17
- Не знаех това.
- Ти нищо не знаеш.
:29:20
- Но, Сър. Защо са го правили?
- Защо са правили какво?
:29:25
Защо са се разхождали дегизирани?
:29:28
От къде по дяволите да знам?
да не съм историк или нещо такова.
:29:32
Просто съм човек гледащ да си свърши работата добре.
Приятен ден, Сержант.
:29:40
- Какво пък има сега?
- Какво да правя със свещенника?
:29:43
Не желая никой да влиза и да ме вижда
докато съм в офиса.
:29:47
Какво да казвам на хората които искат
да се срещнат с вас, докато съм тук?
:29:50
- Казвай им да чакат.
- Колко дълго?
:29:53
- Докато не си замина.
- И тогава какво?
:29:55
- Не ме интересува.
- Ще ги пускам след като сте си заминал?
:29:59
Тогава няма да бъдете вече тук, нали?