:29:02
- Не мисля че хората си го мислят.
- Да но е така.
:29:06
Когато си сложа това,
не знаят кой съм.
:29:10
Знаеш ли, в средновековието,
принцесите и кралете
:29:14
са се маскирали и така са се разхождали измежду
поданниците си?
:29:17
- Не знаех това.
- Ти нищо не знаеш.
:29:20
- Но, Сър. Защо са го правили?
- Защо са правили какво?
:29:25
Защо са се разхождали дегизирани?
:29:28
От къде по дяволите да знам?
да не съм историк или нещо такова.
:29:32
Просто съм човек гледащ да си свърши работата добре.
Приятен ден, Сержант.
:29:40
- Какво пък има сега?
- Какво да правя със свещенника?
:29:43
Не желая никой да влиза и да ме вижда
докато съм в офиса.
:29:47
Какво да казвам на хората които искат
да се срещнат с вас, докато съм тук?
:29:50
- Казвай им да чакат.
- Колко дълго?
:29:53
- Докато не си замина.
- И тогава какво?
:29:55
- Не ме интересува.
- Ще ги пускам след като сте си заминал?
:29:59
Тогава няма да бъдете вече тук, нали?
:30:01
Също така, не желая ти да влизаш докато съм вътре,
:30:04
и да ме питаш
какво може да направиш за мен.
:30:07
Кога да питам "мога ли да направя нещо за вас"?
:30:09
Когато не съм тук!
:30:11
- Какво изобщо да правя тогава?
- Каквото трябва да се прави.
:30:14
Съжалявам че ти говоря така, но ми се налага.
:30:19
- Довиждане.
- Довиждане, Сър.
:30:30
- Благодаря за всичко.
- Благодаря ви, Сър.
:30:38
- Майорът ще ви приеме веднага, отче.
- Благодаря.
:30:42
- Няма нужда да ме наричате "отче".
- Сержант Тоусър на телефона.
:30:47
Ще влезете ли?
:30:49
Да, Сър. Тук е, Сър.
:30:58
- Няма никой.
- Къде?