1:08:00
Времената се менят, реб Тевие.
1:08:01
Още преди година,
Цайтел и аз си дадохме дума,
1:08:04
че ще се оженим.
1:08:11
Дума ли ли сте си дали?
1:08:21
Да, Татко.
1:08:24
Ние си дадохме дума.
1:08:29
Те си дали дума?
1:08:31
Нечувано. Абсурд.
1:08:34
Дали си дума.
1:08:36
Немислимо!
1:08:38
Къде си мислите, че се намирате?
1:08:40
В Москва? В Париж?
1:08:44
...Америка?
1:08:46
Какво си мислиш, че правиш?
1:08:48
Ти шивачо, нищо и половина
1:08:50
За какъв се вземаш?
1:08:51
За цар Соломон?
1:08:53
Не стават така тия работи
1:08:55
Не тук, не сега
1:08:57
Някои неща, няма... не мога да ви позволя
1:09:05
Традицията
1:09:07
Бракът се урежда
1:09:09
от Бащата
1:09:11
Не може да има промяна
1:09:13
Едно малко компромисче,
1:09:15
-и после?
Изтървал съм му края?
1:09:18
Докъде ще стигнем така?
1:09:19
Още ли се чака
моята дума?
1:09:23
Или вече
никой не пита бащата?
1:09:25
Отдавна исках да ви питам, реб Тевие.
1:09:28
Но първо исках да спестя
за собствена шевна машина...
1:09:31
Спри най-сетне да говориш глупости.
1:09:34
Ти си просто жалък шивач!
1:09:36
Така е, реб Тевие, но и бедния шивач
заслужава да бъде щастлив!
1:09:51
Обещавам ви, реб Тевие,
вашата дъщеря няма да гладува.
1:09:59
Хмм...