1:20:01
Често повтарям това, което
ще ви кажа.
1:20:04
Ще го кажа с други думи.
1:20:07
Плащаме за аргументите на другите.
1:20:10
Във всеки случай не трябва да
забравим извършеното от него,
1:20:12
а сега е пред вас, за да не забравите
нищо за нещастие
1:20:15
Г-н възпитател, не сте на
длъжност адвокат.
1:20:19
И затова съжалявам.
1:20:21
Не сме тук да съдим правосъдието.
1:20:24
Ако позволите, г-н председател, но имам
лично мнение за правосъдието.
1:20:28
Мисля, че правосъдието трябва да е точно,
но не и справедливо, то трябва да се разбере.
1:20:32
Трябва да се разбере всичко за подсъдимия.
Грешката и причината за нея.
1:20:36
Свидетелят забравя, че подсъдим не
е целият свят, а престъпника.
1:20:41
Г-н прокурор, някои от нас,
поне веднъж в живота си
1:20:46
са искали да хванат някого за гушата,
1:20:49
когато наистина излизат
извън нерви.
1:20:52
Случва се непрекъснато.
1:20:56
Свидетелят лесно прощава.
1:20:59
В случая, той има извинение
- случайността!
1:21:02
Случайността да познава мъж, който
е искал да го забърка в ново престъпление.
1:21:06
Г-н възпитател, нали не смятате,
че престъплението е случайно?
1:21:12
Да, точно случайността ни помага
да разберем, че няма случайности.
1:21:17
И че не трябва да съдим,
предубедено.
1:21:24
Казах всичко, което исках да кажа.
1:21:34
Г-н председател,
г- да съдии, г-да съдебни заседатели.
1:21:39
Тъй като не знам вашето решение,
за... само чувства...
1:21:44
Невинаги сме уверени, че разбираме
всичко.
1:21:47
Но днес имаме тази увереност.
1:21:51
Поглеждайки
към скамейката на подсъдимия
1:21:53
се обръщам за подкрепа към
публиката
1:21:56
към тези младежи, които са надежда
за цялата страна.