:26:00
Нека цитирам Уитмън:
:26:03
О аз, о живот, пълен
с все повтарящи се въпроси.
:26:07
С безкрайните влакове
пълни с безверници.
:26:10
С градове, пълни с глупаци.
:26:13
Какво хубаво в това,
о аз, о живот?
:26:17
Отговор: Че си тук.
:26:21
Че съществуват живот и самоличност.
:26:25
Че могъщият театър не спира,
:26:27
и ти можеш да допринесеш
своята строфа."
:26:32
Че могъщият театър не спира,
:26:35
и че ти можеш да допринесеш
своята строфа.
:26:42
Коя ще е вашата строфа?
:26:48
Нека Господ ни изпълни с благодарност
:26:51
за това, което ще получим.
:26:54
Амин.
:27:08
Часът Ви днес беше доста интересен, г-н Кийтинг.
:27:11
- Съжалявам, ако съм Ви шокирал, г-н МакАлистър.
- Няма нужда от извинения.
:27:14
Беше много завладяващо, макар и заблуждаващо.
:27:17
Така ли мислите?
:27:19
Поемате голям риск, насърчавайки ги
да станат хора на изкуството, Джон.
:27:22
Когато осъзнаят, че не са
Рембрандовци, Шекспировци или Моцартовци,
:27:26
ще ви намразят заради това.
:27:28
Не говорим за хора на изкуството, Джордж.
Говорим за свободомислещи хора.
:27:31
Свободомислещи 17-годишни?
:27:34
Странно, не Ви смятах за циник.
:27:38
Не циник.
:27:41
Реалист.
:27:43
Покажи ми сърце, неоковано
във веригите на глупави мечти,
:27:47
и аз ще ти покажа
един щастлив човек.
:27:50
Но само в мечтите си човеците
могат да са истински свободни.
:27:53
Така е било досега,
и така ще бъде и занапред.
:27:56
Тенисън?
:27:58
Не. Кийтинг.