:21:16
Ще останеш ли до утре?
- Да.
:21:19
Искаш ли да вечеряме заедно? Като приятели.
:21:23
Ти не вярваш, че жените и мъжете могат да бъдат приятели.
:21:25
- Кога съм казал такова нещо?
- По пътя за Ню Йорк.
:21:28
- Не, не, не, никога не съм казвал такова нещо.
:21:31
Да, така е. Не могат да бъдат приятели.
:21:35
Освен ако и двамата нямат връзка с друг.
Тогава могат. Допълвам предното правило.
:21:39
Ако двама души имат връзки
напрежението от възможното увлечение отпада.
:21:45
И това не е вярно.
Човекът, с когото си не може да разбере
:21:48
защо трябва да се сприятеляваш с някого,
:21:51
като че ли нещо липсва на вашата връзка.
:21:54
И когато кажеш "Не, нищо не липсва.", човекът, с когото си
:21:58
те обвинява, че си привлечен от този, с когото си само приятел,
:22:02
което вероятно е истина.
Да си го признаем.
:22:05
Така че се връщаме към правилото преди добавката:
:22:08
мъжете и жените не могат да бъдат приятели.
Докъде ни води това?
:22:11
Хари!
- Какво?
:22:12
- Довиждане.
:22:14
Добре.
:22:23
Аз ще спра да вървя. Мини напред.
:22:30
Оженихме се преди 40 години.
:22:32
Бяхме женени 3 години,
след това се разведохме. И аз се ожених за Марджъри.
:22:36
- Но първо живя с Барбара.
- Точно така, с Барбара.
:22:39
Но не се ожених за Барбара,
а за Марджъри.
:22:41
- И после се разведе.
- Точно така. После се ожених за Кейти.
:22:45
И пак развод.
:22:46
Няколко години по-късно, на погребението
на Еди Колитио пак я срещнах.
:22:52
Бях с някакво момиче,
което дори не помня.
:22:54
- Робърта.
- Точно така. Робърта.
:22:57
Но не можех да откъсна очите си от теб.