:07:02
Той е такъв висок, тъмен, силен
и красив грубиян
:07:06
Бонжур!
- Добър ден!
:07:07
И това наричате бекон?
- Какво хубаво грозде
:07:09
Малко сирене
- Десет ярда
:07:11
Извинете ме
- Ще взема ножа
:07:12
Моля ви, пуснете ме да мина
:07:13
Този хляб е баят
- Тези риби миришат
:07:15
Мадам греши
:07:16
Трябва да има повече
от този провинциален живот
:07:20
Само гледайте, ще се оженя за Бел
:07:24
Вижте, ето я, момиче странно,
но и специално
:07:28
Много чудата госпожица
:07:31
Жалко и греховно е,
Че тя някак не си е на мястото
:07:34
'Щот тя наистина е чудато момиче
:07:37
Красавица, но чудато момиче
Тя наистина е чудато момиче
:07:44
Тази Бел
:07:53
Здравей, Бел.
- Бонжур, Гастон.
:07:56
Гастон, може ли да си получа
книгата, ако обичаш?
:07:58
Как можеш да четеш това?
Няма картинки!
:08:00
Е, някои хора използват
въображението си.
:08:03
Бел, крайно време е да си вдигнеш носа
от книгите...
:08:06
и да обърнеш внимание на
по-важните неща.
:08:08
Като мен.
:08:11
Целият град говори за това.
:08:14
Не е правилно една жена да чете.
:08:16
Скоро започва да мисли, и да й идват идеи.
:08:19
Гастон, ти определено си първобитен.
- Ами, благодаря ти, Бел.
:08:23
Какво ще кажеш двамата с теб
да се разходим до таверната...
:08:25
и да разгледаме трофеите ми?
- Може би някой друг път.
:08:28
Какво й става?
- Тя е луда!
:08:30
Той е великолепен!
:08:32
Моля те, Гастон, не мога.
Трябва да се прибера и да помогна на баща ми.
:08:36
Довиждане.
:08:37
Този луд старчок!
Има нужда от всичката помощ, която може да намери.
:08:41
Не говори така за баща ми!
:08:43
Да! Не говори така за баща й!
:08:46
Баща ми не е луд! Той е гений!