1:09:01
Бел, защо си отиде?
1:09:04
Не ни ли харесваш вече?
1:09:06
О, Чип. Разбира се, че ви харесвам.
Просто...
1:09:12
Мога ли да ви помогна?
- Дойдох да прибера баща ви.
1:09:16
Баща ми?
- Не се притеснявайте, госпожице.
1:09:19
Ще се грижим добре за него.
1:09:23
Баща ми не е луд!
- Бълнуваше като побъркан!
1:09:26
Всички го чухме, нали?
- Да!
1:09:30
Не, няма да ви позволя!
- Бел?
1:09:33
Морис, старче, кажи ни пак.
1:09:36
Точно колко голям беше звярът?
1:09:40
Беше... искам да кажа, беше...
беше, а, огромен!
1:09:43
Бих... бих казал поне два и половина,
а, не, по-скоро към три метра!
1:09:49
Е, по-луд от това трудно можеш да станеш!
1:09:53
Истина е, казвам ви!
1:09:55
Махнете го оттук!
- Пуснете ме!
1:09:58
Не! Не можете да направите това!
1:10:02
Бедната Бел.
Каква срамота, това с баща ти.
1:10:05
Знаеш, че той не е луд, Гастон.
1:10:08
Бих могъл да оправя това
малко недоразумение, ако...
1:10:13
Ако какво?
- Ако се ожениш за мен.
1:10:16
Какво?
- Една малка думичка, Бел.
1:10:18
Това е всичко, което е нужно.
- Никога!
1:10:20
Както искаш!
- Бел? Пуснете ме!
1:10:25
Баща ми не е луд и аз мога да го докажа!
1:10:28
Покажи ми звяра.
1:10:35
Опасен ли е?
- О, не, не, той никога не би наранил когото и да е.
1:10:38
Моля ви, аз-аз знам, че изглежда зъл,
но всъщност е мил и внимателен.
1:10:43
Той е мой приятел.
- Ако не те познавах по-добре...
1:10:45
щях да си помисля, че
изпитваш чувства към това чудовище.
1:10:49
Не той е чудовището, Гастон.
Ти си!
1:10:52
Тя е луда колкото стареца!
1:10:55
Звярът ще открадне децата ви.
1:10:58
Ще дойде за тях през нощта.
- Не!