:57:01
Оттук 10 цента, оттам 25 цента.
:57:04
Но това бяха честни пари.
:57:06
Времето минаваше,...
:57:08
...на мода излязоха...
:57:10
...ножовете и ножиците
за еднократна употреба...
:57:13
И все по-малко хора
започнаха да идват.
:57:15
Винаги съм се питал,...
:57:18
...как ли се чувства човек,...
:57:20
...който излиза сутрин по тъмно...
:57:22
...и се връща вечер по тъмно,...
:57:24
...без да има какво да донесе
на семейството си.
:57:31
Този звънец имаше най-самотният
звук, който някога съм чувал.
:57:37
Това беше баща ти, нали?
:57:41
Една година аз го
придружавах цяло лято,...
:57:45
...всеки божи ден...
:57:46
...ден след ден, цяло лято.
:57:50
Много скоро това
започна да го смазва.
:57:55
Никой, никой не се нуждаеше
вече от него.
:57:58
А ако знаеш, че никой
няма нужда от теб...
:58:02
...и се чувстваш безполезен...
:58:08
...душата ти умира.
:58:13
Губиш желание за живот.
:58:16
Ние винаги сме казвали на
другите, че татко умря от рак.
:58:20
Но аз знам, че той умря
заради разбитото си сърце.
:58:23
След като татко умря...
:58:26
...децата от махалата понякога
ходехме до панаира в Кони Айлънд...
:58:31
...един от бащите, г-н Мадано,...
:58:34
...ми заемаше малки суми,
за да мога да ходя и аз.
:58:45
Знаеш ли как се отплатих
на г-н Мадано тази вечер?
:58:50
Отблагодарих му се
като го арестувах.
:58:52
Само по този начин
мога да се добера до Ричи.
:58:56
Ето колко съм луд.
:58:59
Джино, това наистина е
твоята улица и твоят квартал...