:32:09
Иска ми се да ви кажа,
че Анди победи в боя
:32:12
и че Сестричките
го оставиха на мира.
:32:15
Ще ми се да беше тъй,
:32:17
но затворът не е приказен свят.
:32:21
Той не каза кой го е пребил,
:32:23
но ние всички знаехме.
:32:30
Известно време всичко
вървеше по старому.
:32:32
Затворническият живот
:32:35
е съвсем еднообразен.
:32:40
От време на време Анди
се появяваше с нови рани.
:32:45
Сестричките не му даваха мира.
:32:47
Понякога успяваше да ги отблъсне,
:32:49
друг път не.
:32:52
Така вървеше животът за Анди.
:32:54
Това бе неговото всекидневие.
:32:57
Първите две години
бяха най-тежки за него.
:33:01
Ако нещата бяха
продължили все така,
:33:05
затворът сигурно
щеше да го пречупи.
:33:08
Но през пролетта на 1949
:33:11
управата взе решение.
:33:13
Трябваше да се ремонтира
покривът на работилницата.
:33:17
Трябват ми дузина доброволци
за едноседмична работа.
:33:21
Изискванията са големи,
:33:23
но ще има и привилегии.
:33:26
Беше работа на открито,
:33:29
а май е приятен месец
за работа навън.
:33:35
Имаше повече
от 100 доброволци.
:33:43
Уолъс Ънгър.
:33:46
Елис Рединг.
:33:51
Цяло чудо бе, че аз и няколко
приятели бяхме сред избраните.
:33:54
Андрю Дюфрейн.
:33:57
Струваше ни само
по пакет цигари.