:21:01
Да седя в лодката
сам самичък...
:21:05
и да си говоря сам.
:21:08
- Сам самичък.
- Предполагам.
:21:11
- Хайде стига. Скачай.
- Не, тате.
:21:13
- Просто скачай вътре.
- Няма.
:21:15
Хайде, Макси.
Давай.
:21:21
И сме готови за
тръгване
:21:26
- Готови за приключение, Макси?
- Защо ми причиняваш това, тате?
:21:30
Защото не искам да свършиш
на електрическия стол.
:21:35
- Електрическия стол? За какво...
- Няма да се предам сине.
:21:38
Заедно ще преодолеем това.
:21:41
- Преодолеем? Но, тате...
- Без "Не", Макси, момчето ми.
:21:44
- Старият ти баща знае най-добре.
- Но...
:21:51
Сбогом, къща.
Сбогом, пощенска кутия.
:21:56
Сбогом, купчина трески.
:22:00
Сбогом, надежди.
Сбогом, мечти.
:22:03
Сбогом Роксана. Роксана!
:22:06
Тате, трябва да отбием за малко.
Имам да говоря с някого.
:22:09
- Ами...
- Бързо! Завий тук!
:22:12
Внимавай!
:22:16
Бързо! Тук!
Спри.
:22:19
Побързай. Доста път трябва
да изминем.
:22:24
Спечелвам и отказвам първа
среща за по-малко от час.
:22:29
Това е някакъв скапан
рекорд.
:22:36
Здравейте. Роксана
в къщи ли е?
:22:40
И-и-името ми е Макс.
:22:43
Роксана, тук ли живее?
:22:46
-Тя в този квартал ли е?
- Чакай.
:22:49
Всичко е наред, тате.
Макс е приятел от училище.
:22:54
Прибирай се. Добър татко.
:22:57
- Здравей, Макс.
- З-здравей.