:01:01
Огнено кълбо. Голо бебе
плачещо за майка си.
:01:04
Кейт. Какво стана с твоята
бяла спретната къщурка?
:01:08
Представи си я сега.
:01:10
Добре.
:01:14
О, боже.
:01:16
И не забравяй талисмана си за излитане.
:01:18
Какви бяха думите на песента
която си тананикаше?
:01:21
Ще паднем. Ще паднем...
:01:24
Кейт.
:01:27
Добре.
:01:38
Обичам Париж през пролетта
:01:42
Обичам...
:01:44
Хей? Знаете ли, мисля че
ми дадохте неподходящ талисман.
:01:49
Не обичам Париж. Не обичам французите
и наистина не искам да пътувам.
:01:57
Господи, не.
:01:59
- Кейт, можеш да се справиш.
- Не, не мога.
:02:01
Мястото ми не е на самолет.
:02:04
Пуснете ме! Пуснете ме навън!
:02:08
Не искам да умра!
:02:23
Кейт, връщаме ти цялата сума.
:02:28
Благодаря.
:02:31
- Все още можеш да си вземеш парите обратно.
- Парите на са проблем.
:02:34
Аз исках да дойдеш с мен за да...
:02:37
Какво? Това те ли са?
:02:39
- Не искам да се виждам със семейството си.
- Ти никога не искаш.
:02:43
Вярно. От както сме сгодени,
те дори не чукат.
:02:46
Те държат на теб. От моето семейство,
ще получиш само не надписани картички.
:02:50
Кейт, ела с мен в Париж.
:02:52
Ще ти дам 10 mg Валиум и инжекция успокоително.
И ще пристигнем преди да разбереш.
:02:58
Боже. Как може да не искаш да отидеш
в Париж? Ти си учителка по история.