:43:00
Заради златото! Те го имат и не искат
да им го вземем.
:43:05
Е, тогава трябва да го взема насила, нали?
:43:11
Вие там!
Къде е капитан Смит?
:43:13
Ами, няма го.
:43:15
Да. Пеенето Ви трябва да е прогонило всички.
:43:18
- Е, тогава вървете да го намерите!
- Ами ако попаднем на индианци?
:43:21
Затова са пушките.
:43:24
Сега се въоръжете и се размърдайте.
:43:51
Покахонтас.
:43:53
Би трябвало да си в селото.
:43:55
- Всичко е наред.
- Събираме храна за воините.
:44:00
- не се отдалечавайте. Сега не е време да бягаш надалеч.
- Да, татко.
:44:06
Когато носиш тази огърлица...
:44:08
изглеждаш точно като майка си.
:44:11
- Тя ми липсва.
- Но тя е все още с нас.
:44:15
Когато вятъра се движи между дърветата,
аз усещам присъствието й.
:44:18
Нашите хора я търсеха за да получат мъдрост и сила.
:44:21
Някой ден, те ще търсят теб за това.
:44:24
Бих се гордяла с това.
:44:27
Не трябва да си тук сама.
Ще изпратя Кокоум.
:44:31
- Добре. Какво има?
- Какво?
:44:33
- Криеш нещо.
- Не крия нищо.
:44:36
Покахонтас, можеш да ми кажеш.
Обещавам, че няма да кажа на никого.
:44:40
Покахонтас, виж!
:44:45
- Това е един от тях! Ще доведа--
- Какво правиш тук?
:44:48
- Трябваше да те видя още веднъж.
:44:50
Покахонтас. Покахонтас?
:44:53
- Моля те, не казвай нищо. Бързо, насам.
- Но--
:44:57
- Накома.
- Да?
- Къде е Покахонтас?