:44:00
- не се отдалечавайте. Сега не е време да бягаш надалеч.
- Да, татко.
:44:06
Когато носиш тази огърлица...
:44:08
изглеждаш точно като майка си.
:44:11
- Тя ми липсва.
- Но тя е все още с нас.
:44:15
Когато вятъра се движи между дърветата,
аз усещам присъствието й.
:44:18
Нашите хора я търсеха за да получат мъдрост и сила.
:44:21
Някой ден, те ще търсят теб за това.
:44:24
Бих се гордяла с това.
:44:27
Не трябва да си тук сама.
Ще изпратя Кокоум.
:44:31
- Добре. Какво има?
- Какво?
:44:33
- Криеш нещо.
- Не крия нищо.
:44:36
Покахонтас, можеш да ми кажеш.
Обещавам, че няма да кажа на никого.
:44:40
Покахонтас, виж!
:44:45
- Това е един от тях! Ще доведа--
- Какво правиш тук?
:44:48
- Трябваше да те видя още веднъж.
:44:50
Покахонтас. Покахонтас?
:44:53
- Моля те, не казвай нищо. Бързо, насам.
- Но--
:44:57
- Накома.
- Да?
- Къде е Покахонтас?
:45:00
Аз-- не съм я виждала.
:45:04
Покахонтас не може да продължи да бяга.
Там е опасно.
:45:08
Кажи й го. Тя те слуша.
:45:13
Да, слуша ме.
:45:30
Това място е невероятно.
:45:32
И като си помислиш, че минахме целия този
път само за да копаем за злато.
:45:35
- Злато?
- Хей, Мико.
:45:37
- Какво е злато?
- Ами, знаеш, жълто е.
:45:41
Идва от земята.
И е много ценно.
:45:43
О! Ето, имаме много. Злато.
:45:47
Не, злато е това.
:45:51
Няма нищо такова наоколо.
:45:53
- Никакво злато.
- Поне не съм виждала.
:45:57
Целия този път за нищо.
Е, момчетата ще се много изненадани.