:45:00
Аз-- не съм я виждала.
:45:04
Покахонтас не може да продължи да бяга.
Там е опасно.
:45:08
Кажи й го. Тя те слуша.
:45:13
Да, слуша ме.
:45:30
Това място е невероятно.
:45:32
И като си помислиш, че минахме целия този
път само за да копаем за злато.
:45:35
- Злато?
- Хей, Мико.
:45:37
- Какво е злато?
- Ами, знаеш, жълто е.
:45:41
Идва от земята.
И е много ценно.
:45:43
О! Ето, имаме много. Злато.
:45:47
Не, злато е това.
:45:51
Няма нищо такова наоколо.
:45:53
- Никакво злато.
- Поне не съм виждала.
:45:57
Целия този път за нищо.
Е, момчетата ще се много изненадани.
:46:01
- Ще си заминат ли?
- Някои от тях.
:46:06
- Ти ще си идеш ли у дома?
- Е, аз нямам дом, в който да се върна.
:46:11
Никога не съм принадлежал някъде.
:46:13
Можеш да принадлежиш тук.
:46:24
- Какво беше това?
- Видя ли нещо?
:46:27
Не. Не, просто ъ-- аз--
:46:30
Не видях нищо, нали?
:46:33
Погледни отново.
:46:35
Остави го да мине през теб
:46:38
като вълна през пясъка.
:46:43
Здравей, Джон Смит.
:46:46
Покахонтас, това дърво ми говори.
:46:49
Тогава ти трябва да й отговориш.
:46:51
Не се плаши, млади момко.
Моята кора е по-лоша от ухапване.
:46:57
- Кажи нещо.
- Какво можеш да кажеш на дърво?